| сподели
ГЛАВА I
Разбор на отрицателното вероучение на петдесетниците.
Присъединявайки се по своето вероучение към протестантите, петдесетниците отричат св. Предание, историческата Христова Църква с нейната тричинна йерархия, имаща своето начало от Апостолите чрез приемствено ръкополагане и благодатното значение на св. тайнства; отричат иконопочитането, почитането на св. Кръст и Кръстовото знамение; не признават почитането и молитваното призоваване на Божията Майка. на св.Ангели и светците, молитвите за умрелите, а също и всички обреди на Православната Христова Църква. Разглеждайки и подлагайки на критика вероучението на петдесетниците, ние няма да се спираме подробно на разбора на цялото тяхно отрицателно учение, защото това е направено от нас, по отношение към протестантите в особен наш труд "Щит на Вярата" (ч.1 и ч.2), а ще разгледаме подробно само главния пункт на тяхното вероучение, по което тя се отличава от всички други протестански религиозни общества: това е въпросът за дара на пророчеството и дара на езиците, във връзка с въпроса за кръщението на децата. Но все пак считаме за нужно да го разгледаме макар кратко.
За източник и основа на своето вероучение петдесетниците признават каноническите Книги на Ветхия и Новия завет, считайки ги за боговдъхновени и необходими за всеки вярващ човек, като ръководствено начало в делото на вярата и нравствения живот ("Крат Вер"гл.1.) при това ,какакто и всички протестанти, те отхвърлят другия източник на вероучението - св. Предание, Въпреки думите на св. ап. Павел: "Братя, стойте и дръжте преданията, Които научихме било чрез нашето слово, било чрез нашето послание" (2 Сол.2:15 и 3.6.!. Кор.11:2 и др.)
Учението на петдесетниците за Бога, за Св.Троица, за богочовечеството но Спасителя Христа не: представляват от себе си каквото и да е отклонение от учението за това на Христовата Църква. Но по въпроса за домостроителството на нашето спасение, т.е. по въпросите за църквата и нейната йерархия, за св. тайнства и за спасителната Божия благодат. Която се получава чрез тях, за участието на човека в делото на своето' спасение, петдесетниците споделят отрицателните лъжеучения, свойствени изобщо на всички протестански секти. Ние накратко ще отбележим тези лъжеучения, като им направим и разбор.
1. Учейки правилно за грехопадението на прародителите, Адам и Ева, и преминаване на техния грях върху цялото произлязло от тях човечество, петдесетниците приемат заблуждението на лютераните и реформатите за това, че уж първородния грях съвършено унищожил у човека образа и подобието Божие, и той станал неспособен да нито за вяра в Бога, нито за добри дела. Които той не може даже да пожелае: неспособен към, участие към извършване на своето спасение; спасява го Сам Бог.
"Последица от този грях (Адамов), учат сектантите, е духовна смърт в беззаконие и грях; човек изгубил напълно душевния живот и станал жертва на сатаната "..." Всеки потомък на Адам няма искра от Божествения живот и няма сили да се спаси" (Крат.Вер.гл.З). Това учение на сектантите за състоянието на духовната природа на човека след грехопадението противоречина онези места в св.Писание, които ясно учат, че и след грехопадението у човека не е съвсем унищожен, а само изопачени, повредени, образът и подобието Божие - умът. Волята и сърцето; че и след грехопадението човек запазил в себе си способността да познава Бога, "Онова казва ап. Павел за езичниците, що може да се знае за Бога, тям е ясно, понеже Бог им го откри. Защото онова, що е невидимо за Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира, чрез разглеждане на творенията; тъй че те са неизвиняеми" (Рим1:19-20); запазил волевия стремеж към доброто и към нравствен живот (Рим 7:14-23); запазил вложения в него от Твореца естествен нравствен закон, който се нарича съвест и който притежават и езичниците, нямащи Богооткровен закон. "Щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законно, те без да имат закон, сами на себе си са закон; че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават" (Рим2:14-15).
В този пункт на своето учение петдесетниците изопачили истината, че спасението на човека се извършва от две страни-от страна на Бога и от страна на самия човек. Както човек не може да спаси сам себе си със собствените си сили, без помощта на Божията благодат (Йоан. 6:43-45, 64-65, 15:5 Фил 2:13 и др.). така също и Бог не спасява човкКа на сила, защото му е дарувал най-високото благо свободата на волята (Иса. 1:19-20. Мт.16:24, 19:21 и др.)
2 Съвършено лъжливо учат петдесетниците и за тайнствата на Църквата, като умаляват тяхното значение за спасението на човека и като ги смятат за прости обреди.
а)На кръщението петдесетниците гледат като на просто изповядване вярата на кръщаемия пред хората. Като на обред за приемането му в обществото нв вярващите и само толкова.Те не признават никаква благодатна сила на кръщението, не признават, че без кръщението няма спасение (Йоан. 3:5 Мар.16:16), че в кръщението се подава на човек божията благодат, която го очиства от първородния и от личните грехове (Тит.3:5, 1Кор.6:11. Деян. 2:38), която като го умива от греховете, съединява го с Бога за Вечен живот с Него (Гал. 3:26-28) и естествено отхвърлят кръщението на децата.
"Кръщението във вода учат сектантите, не спасява вярващия; не умива греховете му; то е само показ, свидетелство за промяната. която е станала в душата." "Кръвта на Иисуса Христа, Сина Божи, ни очисти от всеки грях" (I Йоан 1:7), а не водното кръщение". 'Потопяването във водата символизира умиването на сърцето на кръщаемия с кръвта Христова" (Крат.вер., гл.8). Така учат за кръщението петдесетниците. А Христос и неговите апостоли учат съвсем иначе. За необходимостта на кръщението за всички хора Христос учи така: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, и Сина и Светого Духа" (Мат.28:19}; "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва ще бъде осъден" (Мр.16:16) "Ако някой не се роди от вода и дух, не може да влезе в Царството Божие" (Йоан 3:5).
Също за това учат и ап. Петър и Павел: "Подайте се и свеки от вас да се кръсти вимето на Иисуса Христа, за прошка на греховете: и ще приемете дара на Светого Духа" (Деян 2:38) Апостол Павел като намерил в Коринтъ ученици на Йоана, им казал: "В какво се кръстихте? Те отговориха: В Иоановото кръщение. Павел каза Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, който иде след него, сиреч в Христа Иисуса. Като чуха това те се кръстиха в името на Господа Иисуса (Деян 19:1-5 гл. още: Мр.16:16, Деян 22; 16, Тит 3;5,1 Кор. 6; 11, Гал 3;26-28) Кръщението на децата се извършва според вярата на техните родители и възприемници (Мт. 9:1-2 Мар.9:17-27), защото обещание за прощаване на прародителските грехове чрез кръщението е дадено от Бога и на децата (Деян 2:38-39).
От учението на Христа и неговите апостоли се вижда ясно, че св. Кръщение не е просто обряд за приемане на кръщаемия в обществото на вярващите, не е "само показ или свидетелство за промяната. която е станала в душата му ", а е велико тайнство, омиващо човека от греховете му, без което никой не може да се спаси.
3. Тайнството миропомазване, В което на вярващия се преподава Св. Дух, съвсем не съществува у петдесетниците. Те вярват, че Св. Дух може да се получи и без миропомазване, а само чрез молитва към Бога за това.
Както е известно от св. Писание, св. Апостоли са преподавали св. Дух на вярващите веднага след кръщението им (Еф.4:30) чрез възлагане на ръце (Деян 2:38;8:14-17;8:35-39;19:5-6), защото получаването на Св. Дух е необходимо за всеки вярващ и кръстен за укрепяването му във вярата и добродетелния живот. Извършването на ръковъзлагането от Апостолите над кръстения е било скоро заменено с миропомазване, защото поради разширяване на църквата и увеличаване числото на вярващите, в отдалечените места Апостолите не са имали възможност сами да възлагат ръце над кръстените за низвеждане Св. Дух над тях и затоба възлагането на ръцете са заменили с миропомазване, като на епископите и презвитерите на Църквата са предоставили правото да го извършват. За съществуването на тайнството миропомазване още във времето на Апостолите ни говори Св. Писание, за него учат-св.отци и учители на Църквата от първите векове на християнството.
В първото послание на ап.Йоана четем: "Имате помазание от Светаго и знаете всичко (което е необходимо за спасението). ..Помазанието, което получихте от Него, във вас пребъдва и нямате нужда да ви учи някой, защото самото това помазание ви учи на всичко и то е истинско, а не лъжливо, тъй че пребъдвайте в онова, на което то ви е научило" (Йоан.2:20 и 27).
Св.апостол Павел учи за миропомазването: "Онзи, който ни утвърждава с вас в Христа и Който ни е помазал, е Бог, Който ни е запечатал и ни е дал залога на Духа в нашите сърца"(2 Кор.1:21-22 и Еф.1:13). Че вярващите са се запечатали със св. миропомазване веднага след кръщението, виждаме от думите на апостола; "Не оскърбявай Св. Дух Божий, с който сте запечатани в деня на изкуплението" (Еф.4;30). Денят на изкуплението, това е денят на кръщението на християнина. Когато той в св. Кръщение се избавя от греха. проклятието и смъртта (Деян 2:38;22:16; 1Кор.6:11;Тит 3:5 и др.).
Не е необходимо да привеждаме всички многобройни свидетелства на св. отци и учители на Църквата относно въпроса, че тайнството миропомазване води началото си от самите Апостоли и че винаги се е извършвало над кръстените хрпистияни в първоначалната Христова Църква.
Ще се ограничим със свидетелства на отците и учителите на Църквата от най - древно време.
Дионисий Ареопзгит, ученик на ап. Павла, обърнат от самия него към Христа в Атина (Деян 17:34), в книгата си "За небесната йерархия" (гл.!\Л!) казва следното: "Съществува и друго равносилно (на причастието) свещенодействие, което нашите наставници (т.е.Апостолите) наричат тайнство на мирото...Това извършително помазване с миро преподава на удостоилия се с най-святото найнство нз възраждането (т.е. кръщението) -изливане нз Божия Дух",
Св.Теофил Антиохийс пише: "Името на Христа означава "помазаник". Ти не искаш да се помазваш с Божия елей, пише св. отец на Автолика, който се присмивал над името християнин, обаче ние затова се наричаме християни, защото се помазваме с Божествен елей". Знаменитият учител на Църквата - Тетулиан живял в II. век пише в книгата си "За кръщението" (гл.7) следното: "излизайки от купела, ние се помазваме с благословено помазване, според древния ред. Както обикновено са били помазвани за свещенство чрез елея из рога... Телесно над нас се извършва помазване, но то духовно принася плод, както самото кръщение е в телесно действие, когато се потопяваме във водата, обаче духовни са плодовете, когато се очистваме от греховете. След гпова се възлага ръката, Която извиква и низвежда чрез благословия Св. Дух."
Св.Киприян Картагенски В писмото си към Януария (70-то) пише: "За онзи. който е кръстен, е необходимо да бъде и помазан , та като приеме хрисмата, т.е. помазванегпо, да може да бъде Божий помазник и да има благодатта Христова в себе си...Само тогава те(еретиците)могат да се осветят напълно, когато се възродят с двете тайнства, според Св.Писание; "Който не се роди с вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие"(Иоан 3:5)".
Св.Кирил Иеросалимски учи: "Когато излязохте из купела на свещените води, ви е дадено миропомазбане според онова, с което Христос се е помазал. А това помазване е Дух Светий... Ето защо не мисли, че това е просто миро. Защото както хлябът в евхаристията след призоваване на Св. Дух, не е вече прост хляб, а Тялото Христово, така и това св.миро, подир призоваването не е вече просто или както би казал някой, обикновено миро, а дарование на Христа и Св. Дух, което е станало действено от присъствието на Неговото Божество. С него знаменателно (кръстообразно) се помазва челото и другите оръдия на чувствата. А след като тялото се помаже с видимо миро, тогава душата се осветява от Светия и Животворящ Дух".
За необходимостта от тайнството миропомазване са учили: Ориген, Ефрем Сирин, блаж. Иероним, Йоан Златоуст, блаж. Августин и др.
В най-стария паметник на християнската писменост - "Апостолските послания" четем: "Епископе или призвитере, ние вече говорихме за кръщението, ще кажем и сега... със светия елей, след това ще кръстиш с вода и най-после ще запечаташ с мирото" (Кн.7, гл.22).
ЛаодикийсКият събор в 364 г. определил: "Просветените след кръщението трябва да бъдат помазвани с небесното помазване и да бъдат участници в Царството Божие" (правило 46). За необходимостта от Св. Миропомазване говорят и 2 и 5 Вселенски събори.
Въпреки тези ясни свидетелства на Св.Писание за необходимостта от получаване на Св. Дух чрез тайнството миропомазване, потвърждавани от св.отци и учители на първоначалната Христова Църква и св, събори, петдесетниците отхвърлят това велико тайнство и в лъжлива самозаблуда мислят, че те могат да получат Св. Дух непосредствено от Бога, без миропомазване, а само чрез молитва към Него за това.
4. Също лъжливо учат петдесетниците за тайнството причастие. Те не признават пресъществяването на евхаристичния хляб и вино в истинско тяло и в истинска кръв на Господа Иисуса Христа, не вярват, че причащението е установено от Христа за най-тясно, реално, а не духовно съединение с Него, за опрощаване на греховете и за получаване на вечен живот, а учат подобно на реформатите (Цвингли, Калвин), че причащението е обред, установен само в спомен за Христа и за Неговите спасителни страдания, обред, при извършването на който вярващите -духовно, мислено се съединяват с Христа, обред, който има само религиозно-нравствено, възпитателно значение.
"Господня Вечеря, учат сектантите, съгласно заповедта на Христа, се извършва за Негов спомен, тя се състои в хляб и вино (сок от грозде). Възпоменават се чрез Господня Вечеря Христовите страдания и смърт, а така също Неговата любов към хората, по сила на която Той даде Себе Си за нас и стана наша духовна, небесна храна. Приемащия с вяра хляба и виното (а не Тялото и Кръвта Христови.Б.Н.) давани при Господня вечеря, се приобщава с Христа и с Църквата. В Господнята Вечеря взимат участие всички спасени. Не е необходимо те да са кръстени с вода и Дух. Св. Кръщение с вода не спасява; то следва спасението" (Крат. вер. гл.8)
Не така съвсем не така, са учили за светото причащение Христос и св. Апостоли. Според тяхното учение в тайнството евхаристия хлябът и виното се претворяват, или се пресъществяват в Тялото и Кръвта на Христа, - в същото Тяло, което висяло на Кръста, възкръснало и се възнесло на небето и седи отдясно на Бога Отца; В оная кръв. която се ляла по кръста за греховете на цялото човечество.
За това Сам Христос учи: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето; Който яде от тоя хляб, ще живее во веки; а хлябът. който Аз ще дам, е Моята плът. която иде отдам за живота на света' (Йоан. 6:51). На Тайната Вечеря, "когато ядяха, Иисус взе хляба и. като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците.-каза: вземете яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята Кръв на новия завет. която за, мнозина се пролива за опрощаване на греховете" (Мт. 26:26 -28).
Св. ап. Павел също учи: "Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, Който ломим, не е ли общение с тялото Христово"? (1 Кор. 10:16). "Затова, който яде от този хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и Кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста" (1 Кор. 11:27 -29). Така и петдесетницигпе, за свое осъждане, не различават евхаристическото тяло и кръв Господни от простия хляб и вино.
Христос и Апостолите учат, че великото тайнство причащение е установено от Спасителя на света не за едно възпоменаване за Него, а за опрощаване на греховете'. "Това е моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на грехове" (Мат. 26:28), за реално съединение с Него: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдба в Мене, и Аз в него" (Йоан.6:56), и за получаване вечен живот: "Който яде от тоя хляб, ще живее во веки', а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът. която ще отдам за живота на света... Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. " Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден" (Йоан. 6:51-54}.
5 Тайнството покаяние петдесетницигпе признават в смисъл на лично покаяние пред Бога и открито признаване своите грехове пред обществото. Но, пита се: Кога Христос или Апостолите са дали право на обществото да прощава греховете на хората? Никога! Христос имал много вярващи последователи, но право да "свързват" или "развързват", да "прощават" или "задържат" греховете на хората Той е дал само на св. Апостоли и никому повече. "А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И Като рече това, духна им и каза: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Йоан. 20:21-23 и Мат. 16:19, 18:18
Препечатано от книгата на М.А.КАЛНЕВ
|