- Аз вярвам само на това, което разбирам,а как да вярвам на Тайнствата на религията?
- Тогава ти не трябва да вярваш на нищо в света, даже на това, че живееш, че ти чувстваш,разбираш, мислиш и прочее, защото ти е невъзможно напълно да постигнеш и да обясниш нито едно от тези явления.
Действително, кажи ми какво е това животът? Кажи, кой от учените е разбрал напълно причината и целта на всички явления в природата?
Или вземи такова обикновено нещо като съня? Какво е той? Как по време на сън, ушите, оставайки отворени, вече не чуват нищо? Как и от какво ние се събуждаме?
А какво са скръбта, радостта, гневът, любовта?
Опитай се да ми обясниш всичко това и много друго не с набор от вероятности и не само със звука на думите. Невъзможно е! И все пак всичко това неоспоримо съществува. Всичко в света и в самия човек е тайна.
А ти искаш да постигнеш Този, Който е създал всичко това - непостижимото за теб! Без да разбираш творението, ти искаш да разбереш Твореца. Не разбирайки това, което има предели, ти искаш да постигнеш безкрайното. Ти не разбираш тревичката., насекомото - а искаш да постигнеш Бога и всичките Му откровения!
Не се ли убеждаваш накрая, че такава дързост е нелепа и безумна. Както в природата, така и в религията всичко е тайна. Това е и печатът на великите Божии дела!
Тайната е истина, съществуването на която е очевидно за нас, но която ние не сме в състояние да постигнем (изследваме - б. пр.). Тайнствата на вярата са подобни на слънцето: непроницаеми по своята същност, те озаряват и оживотворяват тези, които вярват в светлината им в простота на сърцето; те ослепяват само дръзките, желаещи да проникнат в тях.
Тайнствата са над разума, но не противоречат на разума; а в това има голяма разлика. Разумът със собствените си сили не постигна истината, скрита в тях; но в същото време той не намира, че истината е невъзможна. Така например аз не разбирам как Всевишното Същество може да няма начало и да присъства навсякъде. Но аз съвсем не виждам това да би било невъзможно или да би съдържало в себе си противоречие.
Също и в Тайната на Светата Троица - аз не постигам как едното естество е неразделно в трите Лица, но не виждам това да би противоречало на Божествената истина и да би било невъзможно. Три лица в едно не е съобразно с истината само по човешките мерки.
Трите Лица на Светата Троица единосъщно и неразделно са един Бог - и аз вярвам, макар и да не постигам това най-висше Тайнство. Един от великите отци на Църквата ни е показал пример с нещо подобно в природата, което донякъде може да ни даде понятие за безпределното: ние виждаме в слънцето три различни свойства: светлина, топлина и слънчев кръг - всяко от тези свойства е различно, а заедно те съставляват едно слънце.
Така можем да кажем и за тайните на Бого-въплъщението, Изкуплението, Евхаристията и всички Тайнства на вярата. Аз твърдя, че Тайнствата на вярата, макар и да превишават разума, не противоречат на разума. Вярата е помощ и подпора на разума - светлина, озаряваща и оживяваща душата. Вярата за разума е същото, което е телескопът за окото - с помощта на телескопа окото вижда това, което не може да види само по себе си. Нима ще кажеш, че телескопът противоречи на зрението? Подобно на това е и вярата - тя предоставя на разума да се занимава с изследване на всичко, което е достъпно за разсъждението; но там, където естествените сили на разума изнемогват, там вярата му показва истините - нови, свръхестествени, Божествени.
Аз знам, че Тайнствата на вярата съществуват, защото в това ме убеждават достоверни свидетели: Иисус Христос и Неговата Църква.
Ти виждаш, че моята вяра в християнските Тайнства е вяра разумна; разсъдъкът ми е казал: „Тези свидетелства са истинни, те нито могат да те измамят, нито сами се заблуждават. Те са ти донесли истината от небесата!"
Мога ли аз, без да сгреша против разсъдъка, да не вярвам на тези свидетелства? Само жалката слабост на ума и гибелната гордост могат да заставят човека да вярва само на това, което може да разбере.