- Аз имам своя собствена религия: аз искам да се покорявам на Бога, а не на човеци. За какво ми е Църквата и всички нейни устави?
- Каква е тази собствена религия към която ти възнамеряваш да се придържаш? Не значи ли това, че ти искаш да живееш в своеволие? Да изпълняваш само тези религиозни задължения, които не са тягостни за твоята леност и невъздържание? Да се упражняваш само в тези добродетели, към които чувстваш склонност, и да отхвърляш тези, които са трудни и противни на твоите страсти? Такава религия не би възродила света в нов, духовен живот. Постъпващият така християнин би се отличавал от езичника само по име.С такава религия, приятелю, не можеш да угодиш на Бога, Който изисква от нас преди всичко смирение и самоотверженост; не можеш да бъдеш верен последовател на Иисус Христос, Който смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна (фил. 2:8).
Ти искаш да се покоряваш на Бога, а не на човеци. А как ще направиш това, ако Сам Христос е казал на Апостолите: Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята (Лук. 10:16). Това е казано не само за Апостолите, но за всички, които чрез непрекъсваното ръкоположение са приели от тях властта да връзват и да развързват, за потвърждение на което слушат Христовите думи, когато Той моли Отца за учениците и продължава: Не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в нас едно (Йоан. 17:20, 21).
Възнасяйки се на небето, Господ казал: Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин (Мат. 28:20).
Сега ти разбираш, че трябва да се покоряваш и на човеци, тоест на Църквата, основана от Самия Христос!
Ти казваш: „За какво е Църквата и всички нейни устави?" На това би било достатъчно да се отговори, че Господ Сам я е основал, следователно това е било нужно. Но аз ще се постарая да ти обясня това по-подробно.
Основаването на Църквата е било необходимо
Той след Своето Възкресение им се явявал многократно в продължение на четиридесет дни, беседвал с тях и им отвори ума, за да разбират Писанията (Лук. 24:45).
Неговите Божествени уста са изрекли; Защо¬то не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас (Мат. 10:20). Който приема вас, Мене приема (Мат. 10:40).
Приемайки такава власт от Господа и право да ръкополагат епископи и презвитери, Апостолите навсякъде устройвали Църквата, предписвайки на верните подчинение: Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те... бдят за вашите души (Евр. 13:17).
Апостолите дали устави на Църквите, не само написани в техните послания, но също и устни, съхранени в Свещеното Предание от техните ученици. Тези Свещени Предания имат началото си от Самия Иисус Христос, Който научил на тайните на Царството Божие Своите Апостоли. Много от приетото от Христа било предадено устно от Апостолите на техните верни ученици. Следователно Свещените Предания имат равна сила със Свещеното Писание. А достоверността на Свещените Предания се потвърждава и от това, че цялата Съборна Църква след щателно разглеждане ги е приела, а Съборната Църква не може да се заблуждава, защото тя е по думите на Апостола стълб и крепило на истината (1 Тим. 3:15).
Църквата има Господнето обещание, че портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:18).
На Вселенските Събори великите отци на Църквата, прославени със святост на живота и с дълбока мъдрост, обсъдили и утвърдили канона на Свещеното Писание, Свещеното Предание, догматите на вярата, църковния устав и ред.
Следователно правилата, установени от тях и приети от цялата Вселенска църква, имат неоспоримата сила на закона; и отмятащите се от тях се отмятат от Самия Христос!
Вселенските събори напълно справедливо са имали право да съдят и да низвергват патриарси и епископи; само на тях е могла да принадлежи непогрешимостта, която не може да бъде свойствена на никоя отделна личност.
Разбираш ли сега, че е подобен на езичник и митар този, който не послуша Църквата (Мат. 18:17), едната Свята Съборна и Апостолска, която ние изповядваме в Символа на вярата.
'Канон на Свещ. Писание - т.е. кои книги съставляват Библията и кои са апокрифни, неоснователно претендиращи за боговдъхновеност и автентичност - например „Евангелие от Тома", „Евангелие от Петър" и т.н. - б. пр.