Темата дали еретиците също са християни е особено важна за светител Игнатий Брянчанинов. Защитата на Православието по този въпрос у св. Игнатий е толкова "огнена", че отговорите на христовия воин до неговите духовни чеда звучат изключително актуално и днес: "Многочислен сонм от светии са приели мъченически венец, предпочели са най-люти и продължителни мъчения, тъмница, изгнание, отколкото да се съгласят да участват с еретиците в тяхното богохулно учение. Вселенската Църква винаги е признавала ереста за смъртен грях, винаги е учела, че човек, заразен със страшния недъг на ереста, е мъртъв по душа, чужд на благодатта и спасението, той е в общение с дявола и неговата гибел. Ереста е грях на ума. Ереста е повече дяволски грях, отколкото човешки, тя е дъщеря на дявола, негово изобретение, безчестие, близко до идолопоклонство. Отците обикновено наричат идолопоклонството безчестие, а ереста - злочестие. При идолопоклонството дяволът приема за себе си божествена чест от ослепели хора, а чрез ереста той прави заслепените хора съучастници в своя главен грях - богохулството. Който прочете внимателно Деяния на Вселенските Събори, той лесно ще се убеди, че характерът на еретиците е напълно сатанински. Той ще види тяхното ужасно лицемерие, неизмеримата им гордост; ще види поведение, изградено от непрекъснати лъжи; ще види, че тези хора се предават на различни низки страсти; ще види, че те, когато имат възможност, са готови на най-ужасните престъпления и злодеяния. И особено забележителна е тяхната непримирима омраза към чадата на истинската Църква и жаждата им за тяхната кръв! Ереста се взаимосвързва с ожесточаване на сърцето, със страшно помрачаване и повреждане на ума, упорито задържайки се в заразената от нея душа. За човек е трудно изцелението от този недъг. Всяка ерес съдържа в себе си хула против Светия Дух: тя или хули догмата за Светия Дух, или действието на Светия Дух, но хули непременно Светия Дух. Същността на всяка ерес е богохулство."