сподели
Необикновеният търсач на заблудилата се овца
Някога един благоговеен мъж пожелал да види светия град Йерусалим, за да се поклони в неговия великолепен храм на истинския Бог Израилев. Когато се приближавал към Ханаанските планини, той се заблудил в пустинна местност и видял там един млад, красив човек, облечен в проста дреха, с непокрита глава, без обувки и с пастирска тояга в ръката. Той обикалял планини и хълмове, дебри и лесове, минавайки през гъсти трънаци и по остри камъни, неговият силен нажален глас се чувал далеко; той викал: „Овчице! Овчице!". Сълзи се леели от светлите му очи и гореща кървава пот от тялото му; можело да се чуе даже биенето на сърцето му. Лицето му било изподраскано и краката му изранени, но погледът му и целият му вид излъчвали такава доброта и нежност, че човек би казал, той не е от тоя свят.
Пътникът много се учудил на срещата с такъв;
необикновен човек в това пусто място и колкото повече се вглеждал в него, толкова по-голямо ставало учудването му. Когато се изравнили, той го попитал: за какво плачеш, благородни човече? Защо си тъй унил и печален?
Търсачът. Уви! Как да не плача, когато още не съм намерил това, което търся с такова старание и труд!
Пътникът. А кого търсиш в тази пустиня? Струва ми се, че ти си твърде известен гражданин и от най-благороден произход. Какво те е довело на това място?
Търсачът. Баща ми изгуби една овца, която се заблуди тук. Той ме прати за нея и аз не мога да се явя пред него, без да доведа и овцата. Ти виждаш как са изранени краката ми и ръцете ми, и лицето, и колко съм изморен и скръбен; обаче аз съм готов да търпя още всевъзможни трудности и скърби, и язви, само да намеря изгубената овца и да я върна при баща си.
Пътникът. А кой е твоят баща и кой си ти?
Търсачът. Моят баща е пребогат, всесилен и над всички князе; живее в едно непристъпно място на източните планини; царството му е най-голямото и най-великолепното от всички царства на света, а аз съм неговият единороден син. Той ме обича като собственото си сърце, като зеницата на окото си, и аз царувам заедно с него и имам еднаква власт и слава.
Пътникът. Ако баща ти е толкова богат, велик и силен, защо се грижи толкова за една овца? Нима няма други овци?
Търсачът. Баща ми има безчислени стада овци; той няма нужда от пропадналата овца: от нея няма да стане нито по-богат, нито по-беден; но моят баща е съвършено различен от другите големци; овцата няма да го направи по-щастлив, но той сам желае щастието на всяка от своите овци; макар и да има овци без брой, но обича и заблудилата се с такава голяма любов, че не понася нейната погибел - затова той заповяда да се намери и да се доведе при него.
Пътникът. Но нима баща ти няма кого другиго да прати вместо тебе? Ако той те обича толкова много, защо е изпратил именно тебе, а не другиго?
Търсачът. Баща ми има множество служители: милиони стоят пред него и милиарди му служат; но той има такава любов към изгубената овца, и толкова желае тя да се избави от погибел, че не пожела да повери на никого от тях нейното търсене, но избра за тази цел мен самия - възлюбения, единородния син. Той се боеше, че служителите му, които нямат толкова силно, колкото той и аз, състрадание към овцата - няма да употребят всевъзможни усилия за намирането и за възвръщането й.
Пътникът. А защо те е изпратил самичък, без да ти даде служители да те придружават?
Търсачът. Той е готов да ми даде легиони, но аз не поисках това. Защото аз сам пожелах да зарадвам баща си - когото и аз любя толкова, колкото и той мене, - като самичък му доведа обичната овца и той я приеме от моите ръце. Тя и на мен е толкоз обична, колкото и на баща ми. О, ще покажа на тази заблудена и клета овца с каква любов я обичаме аз и баща ми; ще й покажа колко мога да претърпя, за да я спася и доведа при баща ми!
Пътникът. Колко време има, о, предивни човече, откак пречудният твой отец те е пратил да търсиш овцата?
Търсачът. Вече достатъчно време. Аз ти казах, че баща ми е всебогат. Но аз пожелах да се явя тука като последен бедняк, който няма къде главата си да подслони. Нямам нито най-сиромашка колибка, в която бих могъл да отдъхна, нямам нито парченце своя земя, нито късче хляб; живея от милостинята на някои добри хора, които ме приемат заради Бога и се стараят с каквото могат, поне малко, да ме успокоят. Но аз нямам покой: от сутрин до вечер обикалям тия места, като се старая да изпълня това, за което съм пратен; и нощта прекарвам повече без почивка, на голата земя. Затова и ден, и нощ съм загрижен за овцата как по-скоро да я намеря, докато не е загинала още съвсем.
Пътникът. През дългото време, откакто търсиш овцата, нима не си могъл нито веднъж да я срещнеш или поне да я видиш отдалеч?
Търсачът. Да, видях я много пъти, но не можах да се приближа към нея дотолкова, че да я взема на рамо. Щом ме види, побягва още по-далеч. Тя се бои от моето присъствие, като да съм неин враг. Подивялото, непокорно творение с това ми причинява голяма скръб. Аз забелязвам, как то, поради слепотата си, не обръща внимание на моето безпокойство за него, как неблагодарно презира трудовете ми и болките ми заради него и ме кара да тичам след него насам-натам. Страх ми свива сърцето, като виждам, как тази избягала в гората овца на баща ми, без страх се скита около хищните вълци, които, показвайки овча кротост, се стараят да я примамят в своето леговище, за да я разкъсат и изядат. И бедната овца, не познавайки лицемерието на враговете, е готова да им се отдаде съвсем, за своя вечна погибел. Затова душата ми скърби за нея дори до смърт! Не гледайки на всичко това, аз не мога да престана да я обичам, и при това крайно положение, в което се намира тя, бързам да я намеря и спася.
Пътникът. Но каква полза има за тебе да се трудиш и трепеш заради една неблагодарна, мършава овца, която като че ли се надсмива над твоята любов? И каква полза има баща ти от тази негодна овца?
Търсачът. Никаква полза: тя е недостойна за всички тези грижи, недостойна е да понасям такива тежки трудове и скърби за нея; напротив, достойна е за гняв и наказание. Но аз не мога, както ти казах, да постъпя иначе; трябва да имаме състрадание към нея: тази е и причината, поради която аз я търся с такова голямо старание. Аз не мога да видя, нито да търпя злощастното и положение и вечната й поги-бел. Колко хубаво и блажено би било нейното състояние при баща ми! В каква безопасност и благополучие би се намирала тя винаги! Уви, ако не я намеря, тя ще загине навеки, защото никой няма да се погрижи за нейното спасение. Аз зная какво е вечна погибел, вечно страдание. Бедното създание не знае това.
Пътникът. Но ако я намериш или ако тя сама дойде при тебе, за да се върне при баща ти, нима няма да я накажеш строго и да я мъчиш?
Търсачът. Да я наказвам, да я мъча? Как е възможно! Напротив, ще я прегърна, чедолюбиво ще я разцелувам, ще я притисна към гърдите си, ще я взема на раменете си и кротко, и с радост ще я донеса на баща си. Така ще постъпя с нея! Ще понеса на драго сърце всички нейни слабости и даже ще взема на себе си цялото наказание, за каквото тя бъде достойна, и ще претърпя за нея мъчение, само и само да се върне при баща ми.
Пътникът. И баща ти, когато я доведеш при него, няма ли да й потърси строго сметка?
Търсачът. Моят баща е също такъв, какъвто съм и аз, и аз съм като баща ми. И той няма да изисква нищо от това бедно, мъничко творение; напротив, твърде много ще се зарадва за неговото завръщане, и радостта му ще сподели цялата му държава, и ще устрои на всички свои служащи угощение, когато аз се върна с овцата и кажа: радвайте се заедно с мене, защото намерих моята погинала овца!
Пътникът много се чудил на нечовешките свойства на търсача на овцата и със сълзи му казал: о, възлюбени сине на преблагия баща! Колко са велики твоята любов и твоето търпение. По всички земни селения и градове, през които ми се е случвало да премина, никога не съм срещал такъв син, и такъв баща, и никога, мисля, няма да се намерят на този свят подобни на вас, които биха могли да обичат като вас.
Търсачът. Да, благоговейни пътнико, истина истина ти говоря: любовта ми към заблудилата се овца е такава, че ако я видя сред кръвожадни зверове или разбойници, ще се хвърля сред тях, за да я освободя и спася, ако даже биха разкъсали тялото ми и биха ме умъртвили. Ако бих имал безчислено много пъти да живея, бих ги пожертвал заради погиналата овца, за да я освободя от бедственото й положение!...
Като казал това, той започнал горчиво да плаче. Пътникът също плакал заедно с него и, най-после, не желаейки да продължи пътя си за Йерусалим, на прощаване му казал: о единородни и дивни сине на единствения и безподобен баща! Дано да се намери скоро изгубената овца. Ако можех, аз щях да те придружавам, докато се намери, но трябва да се разделя с тебе. Бог да ти е на помощ!
Така пътникът със сълзи се простил с чудния търсач. Когато той започнал да се отдалечава, търсачът го изпратил с думите: Любезни приятелю! Моля те и те заклинам с любовта на моя баща, ако срещнеш моята овца, предай й колко я обичам и как се съкрушавам за нея, с какъв труд я търся по каменистите и трънливи места, как обикалям тичешком планини и пропасти, как необутите ми нозе са изпоранени и лицето ми е обляно в пот, как съм изморен телом и душевно прискърбен. Кажи й ни най-малко да не се бои да дойде при мене и да се върне при баща ми, понеже няма да й се причини никакво наказание, ще й се прости всичко и ще бъде забравено нейното злонравие, само ако се върне; освен моята любов, тя нищо друго няма да изпита. Кажи й, че моят баща ме е пратил да я търся и намеря и че от мене й се прощава и се забравя цялото минало. Кажи, че нейното изгубване и очакващата я погибел пробождат сърцето ми и че се съкрушавам за нейното злощастно положение; кажи й да побърза да се върне в моите обятия, без да се страхува от наказание, че аз я любя безмерно и не мога да видя бял ден и да бъда спокоен, докато тя не се върне и не бъде в моите обятия. Разкажи всичко това на моята овца, ако я срещнеш...
Тези думи още повече изпълнили сърцето на пътника със съкрушение, състрадание, жалост и благоговение към необикновения търсач. Като достигнал един висок хълм, той наблюдавал наоколо, за да види още един път този чуден човек. И отново го вижда, как тича бързо, и чува думите: „Овчице, овчице, къде си? Дойди при мен, върни се, не бой се!"... На този сърдечен зов отговаряло само бездушното ехо.
Така търсачът обиколил цялата тамошна пустиня, търсейки овцата, преминал градове, села и пасбища, разпитвайки за нея. Най-после се приближил към Йерусалим и ето, там се намерила неговата овца! Но в какво положение! Сред вълци, люти псета и разбойници, които се готвели да я разкъсат. Той се хвърлил между тях и измъкнал овцата си, но те го нападнали, изпоранили го и го пребили така, че от главата до краката му не останало здраво място, и той не приличал вече на човек. Яростта им не се удовлетворила с това: като се престорили на тихи, честни хора, разбойниците го обвинили пред Иеру-салимското началство, че той откраднал много техни овци; началниците, за да угодят на беззаконните доносници, по тяхно желание, осъдили избавителя на загиналата овца на позорно разпъване на кръст между двама разбойници.
Когато ставало това, пътникът, който се бе загубил около Ханаанските планини, стигнал, най-после, в Йерусалим и видял търсача на овцата, воден да бъде разпънат. Той попитал: не си ли ти онзи, когото аз срещнах в пустинята да търси с такава ревност и търпение пропадналата овца? Защо си цял окървавен и защо те влекат с тоя кръст?
Търсачът. Овцата, която най-после намерих, ми причини това; измъквайки я от разкъсване, аз цял съм изпоранен и заради нейното спасение неправедно съм осъден, като злодей, на разпъване.
Пътникът. Без всякакво съмнение сега ти няма да обичаш намерената овца и ще я захвърлиш?
Търсачът. Как мога аз да направя това? Любовта ми към нея никак не е намаляла и на кръста -напротив, още ще порасне, ако само може да порасне. Всичко й прощавам; даже ще моля баща ми да прости и на самите мои мъчители, които ме разпъват, защото не знаят какво правят. На драго сърце полагам живота си за спасението на погиналата овца.
Пътникът. Но каква полза ще има овцата, когато ти умреш и, мъртъв, не ще можеш да направиш нищо за нейното благоденствие?
Търсачът. Когато ме дигнат и приковат на кръста, тогава именно ще я привлека към себе си. Само тогава тя всецяло ще познае моята любов; тогава сама ще възжелае да бъде моя, когато аз оживея. Защото баща ми, който е с мене, ми е дал сила непостижима - с нея аз ще възкръсна в третия ден. Тогава ще взема моята овца на раменете си и ще я върна на баща си с велика радост, задето съм намерил загубената си овца... А радостта за моето връщане при баща ми заедно с погиналата овца ще бъде голяма и неизказана по цялото царство на баща ми; навсякъде ще се възгласяват хвали и пения, когато аз ще река: радвайте се заедно с мене, защото се намери изгубената овца! Тогава в дома на баща ми ще се извършва вечен празник и ще пеят: радвай се, възлюбени сине на отца, който си намерил и спасил погиналата овца; слава и благодарение, и поклонение на тебе заедно с отца во веки веков, амин.
|